Warning: Undefined variable $post in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Warning: Attempt to read property "ID" on null in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Много е приятно така… да споделям крачка по крачка начинанията си… много е вдъхновяващо да чета коментари и да чувствам подкрепа, за която дори не съм и мечтала… Тази седмица премина под знака на усилена подготовка на мястото на Патриарха, което другата ще бъде залято с пачуърк:)
Водещата мисъл още в началото беше, че този път ще се доверя на шестото си чувство. Така и правя и честно казано.. не знам как да ви опиша чудесата, които се случват около мен… Нещата стават някак с лекота на пук на първите два месеца от тази година:) Явно като достигнеш една точка на невървеж и обърканост просто… възела се разплита и небето става ей такова…
Тук снимах и дърветата, за да… не се чудите какво е това синьото:)
Не зная дали е необходимо да ви занимавам със поредната доза щастливи стечения на обстоятелствата, които доведоха до много, много интересен асортимент в бъдещият магазин:) Честно казано нямам търпение да се похваля, но… ще почакам, за да мога директно да показвам:)
Иначе като цяло… Идеята ми първоначално беше за необработено дърво, поцинковани кофи, които обожавам и бяло:) Това ми се стори най-удачният вариант, като се има предвид с колко шаренийка ще бъде залято мястото:) В последствие обаче кофите бяха заменени (не можах да устоя) с… такива, но… червени на бели точки:) което промени и целият дизайн:)
След това сънувах ейто тези поставки за рафтчета:)
И не щеш ли… Ето ги – в Икеа:) От там е и първата фактура на Дверген ООД:) Толкова е прекрасно… още повече когато споделиш вълнението си. Дамата, която в този момент беше на касата вместо (както обикновено се случва в Бг в най-добрият случай) лицемерно да поклати с глава и да каже „ъхъ“ се усмихна… След което ме засипа с пожелания за успех на начинанието:))) Е прекрасно е!
Още на голи стени, тавани и всичко показах местенцето и на едни от най-добрите според мен куилтърки и мога определено да кажа, че споделената радост е двойна радост:)
Така от дума на дума и от човек на човек съм на път да събера и разкошен екип от дами, готови да споделят знанията си с всички желаещи. Наистина се радвам на екипа от преподаватели, който се заформя… Наистина се радвам, че и те са вдъхновени колкото мен и заедно ще направим мястото специално и уникално:)
Не мога да не споделя и продължението на историята на ейто този банер…
През януари, когато небето над мен беше най-тъмно един ден, пускайки компа ми се включи Веси – моя приятелка и много, много добра куилтърка. Каза само „Знаеш ли, за новото ти място сигурно ще ти трябва банер и ти направих този – виж дали ти харесва“… Това е жест, който честно казано едва ли някога ще забравя… Веси, пак и пак благодаря за протегнатата ръка! Та… този банер много скоро стана и лого и какво ли още не:) Шрифта – по теорията на несъвпаденията се казва Отвъд приказното:) та.. от там на сетне някак ми потръгна на дървени неща:) Тази история ще има и още едно продължение, което се надявам да се случи скоро и за което за съжаление ще трябва да почакате:)
А това е табелата, която е неелектронното издание на горната табела:) Разбира се още съвсем не е готова, но имам много планове за нея:)
И така, в шеги, закачки, с много помощ от приятели мина и тази седмица… Честно казано въпреки, че Двергена още не е отворен – пълно е с цименти, бои, спрейове и куп неща, на които дори не знам имената (новата дума на седмицата е „видии“) магазинчето вече си действа така, както си го представям:) Е, не бих отказала да започнем и търговска дейност, но… в общи линии се оказа „на път“ на много от любимите ми хора, супер лесна за обясняване дестинация, кафе машината вече къркори, опънахме и масичката отвън и полека лека започваме:)
Един от първите хора, който пожела успех на магазинчето беше Петко Петков🙂 Увери ме, че е късметлия и всичко ще тръгне чудесно:)
Вчера пък Марги Хранова спъна работният ни процес, защото трябваше да направи спешен запис при комшиите, а бургията ни й пречеше:) Много ни се извинява след това, разбира се:) Не че ни коства нещо, но си е друго да знаеш, че имаш принос за следващият хит на Марги Хранова:))))
Да, в общи линии много, много, много ми харесва контингента от хора, който се движи в тази част на София:)
Пожелавам ви прекрасен уикенд – зареждащ, топъл и безоблачен 🙂