Warning: Undefined variable $post in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Warning: Attempt to read property "ID" on null in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Мили дружки,
Изключително много се радвам, че имам възможността да поздравя всички вас с днешният празник.
Някога в блога бях посветила един не толкова жизнерадостен пост на тема осми март. Когато се връщам към него няма как да не забележа колко много са се променили нещата за има-няма две годинки:)
Толкова много се радвам, че имам на кой да честитя празника. Заобиколена съм със жени, които мога да поздравя и да им обясня още веднъж колко се радвам, че ги познавам… да им вдъхна кураж и да им обясня колко всъщност са велики…
Лично аз почувствах нещо странно на този ден за първи път когато Ева беше в корема ми…
До тогава някак гузно приемах поздрави, защото все ги смятах за незаслужени… Сега се радвам на стихотворенията, песничките и картините „С мама ут Ева“ и се старая да изпълвам със смисъл празника всеки ден от годината…
Желая ви да сте смели, обичани и обичащи… и като мен да имате достатъчно жени около себе си, пред които да покажете благоговение и то не само на днешният ден…
П.С. На снимката по-долу си е моята най-прекрасна, любима баба. Усещам как цял ден я гледам и не мога да й се нагледам… Част от бръчките са от история, която познавам, за друга част не подозирам дори… Знам само, че обичам всяка една от тях, обичам косата й, обичам напуканите й ръце…
