Warning: Undefined variable $post in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Warning: Attempt to read property "ID" on null in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Да, зная че вече е втори март:)
Но… вероятно вече си ме познавате… мен и празниците:)
Тази година явно нещата ми все се получават бавно, но славно:) ама наистина славно:)
Та.. затова и първомартенският ми поздрав пристига на втори март, но пък е наистина искрен.
Откакто се помня правя мартеници.
В моето семейство едни от най-великолепните традиции се пазят благодарение на майка ми.
Тя е човекът, който организира учениците си и всяка година ходи на лазаруване, коледуване и спазва българските традиции.
Едни от най-светлите ми мигове в Берк (а те както знаете са изключително малко) са именно от тези празници. Обличаме се в носии, пеем, радваме хората от къща на къща…
И така леко полеко ставаме по-добри човеци може би…
Та така и с моето мартеницоправене.
Покрай тях се научих да правя пискюли, помпони…
В банката пък правехме мартенички и ги продавахме на служителите и така подпомагахме един великолепен фонд… Много е специално, наистина…
Миналата година покрай една друга еуфория някак ми избяга този празник…
Тази след отлагане до последно, на което не мога да се начудя (аз съм човек, който се вбесява от хора, които чакат дедлайн-а, за да си свършат работата) реших да шия мартенички вечерта преди 1ви март.
Приятно се изненадах още от първата… толкова прекрасни станаха – това май е и първото нещо, което определено мога да нарека арт:) после направих още двечки и продължих да се изненадвам приятно от себе си:)
Три много сладки колиета, които отидоха при три любими мои дами. Уви, не успях да ги снимам…
Но със сигурност ще има и други догодина.
Вдъхновението ми беше прекъснато от едно много настоятелно кърмаче:) и сутринта на свежа глава направих и първата си мъжка мартеничка – гривна. Тя разбира се е за моето най-любимо същество…
Уникална, специална, много яка металска мартеничка стана. Има си и оплетените конци, и сините мъниста (оформени като черепи) и тик-так копченце… Сега горкият го карам да ходи и да демонстрира на хората колко метал мартеничка спретнах:)
Ако по-долу се кипри снимка на описаната, значи съм успяла дори да я снимам:)
Другото най-прекрасно нещо, което се случи този първи март е, че успях да ентусиазирам и Ева за празника и тя засука много от червено-белите конци:)
Нейното ДНК (защото държеше възелчето с уста) е на всички мартенички, които сте получили от нас:)))))
Припомних си колко огромно и специално удоволствие е да правиш и подаряваш мартенички.
Успях да го обясня и на нея:) Обещах си догодина да надмина себе си и да направя повече, да имам къде да ги „реализирам“ и да имам на кой да подаря:)
Днес пък, отново покрай мартеничките, опознах един много готин човек…
Толкова е хубаво…
От все сърце ви желая да сте здрави, обичани и разбира се… бели и червени като мартеничката…