Warning: Undefined variable $post in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Warning: Attempt to read property "ID" on null in /home/dvergen/public_html/wp-content/plugins/cardoza-facebook-like-box/cardoza_facebook_like_box.php on line 882
Всички си имаме или поне сме чували истории какво са ни казали нашите, когато някой домашен любимец поради една или друга причина е трябвало да се раздели с нас…
Веднага отварям една скоба и бързам да поясня, че историята по-долу не е свързана с Ани (средният ни пинчер) – тя си е също толкова голяма шматка, продължава да напада немски овчарки и да убеждава Ива с поглед колко всъщност не е полезен кремвиршът, който яде и трябва незабавно да й го даде.
Та… когато Ева беше колкото Ива (на две и малко) дядо Коледа й донесе Бейби борн… Добрият старец предвидливо бе помислил за джоба ни и бе избрал бебето да е от мъжки пол. За пояснение ще кажа, че един тоалет за бейби борн (без обувките) струваше 36лв. За момиченца бебета изборът на тоалети беше почти безкраен, за момченца предлагаха… костюм на принц:)
Та… донесе ни дядо Коледа бебе, което Ева кръсти Иван (защото другата опция беше Мартин, но на нея тогава й беше трудно да го каже, та…) Иван биде веднага разсъблечен (всичките ни кукли по непонятни причини биват съблечени и стопанисвани голи въпреки убежденията ми, че ще им е студено..) Беше ни неоценим помощник в приучаването към гърнето, дори успя да „напишка“ веднъж мъжа ми:)
Иван дойде с нас до Норвегия, където три руси каки на Ева решиха, че ако й подарят достатъчно много дрешки за Бейби борн тя ще склони да го облече… И така минаха годините, появи се и другото бебе – истинско, шаващо, определено редовно облечено:) Когато аз кърмех Ивче в началото, Иван също биде кърмен от Ева.. Ивче обаче порастна и започна и тя да играе с Иван…а той вместо да порастне или да се поласкае от всичкото това внимание взе, че се амортизира. Ръката му се отчупи от тялото, а тези кукли явно ги правят така, че да не могат да бъдат поправяни и в същото време децата, свикнали с присъствието им да… как ще реагират зависи от възпитанието…
Днес на заспиване Ева пожела да гушка Иван и се наложи много бързо да импровизираме. Пратихме го при индианците – да разгледа планините и да си поиграе с малките индианчета, които си нямали други играчки… Това ни най-малко не утеши, нито успокои чувствителното ни раче и затова трябваше да доразвием теорията… Май нещата малко излязоха от контрол, защото в момента си опъваме палатка в хола, предстои да се маскираме с пера, да се гримираме и да кладем лагерен огън.
Кой знае… може пък на Иван да му писне да играе с индианските деца и да се върне при нас за рожденият ден на Ивче другият месец…. дали пък няма да е почетен гост, а?
Зная, че отново бягам от пачурк темата, но нямаше как да устоя да не ви разкажа за Иван… Надявам се сте се забавлявали и усмихнали поне малко, защото за мен това да наблюдавам реакциите на Ева беше наистина уникално преживяване, за което само съм чела и гледала по филмите:) Прекрасна вечер ви желая, а утре вече ще мога да се похваля и с първият ушит куилт за тази година… Е, в момента е на етап „сандвич“ де, но… и това е супер начало:)
